Съвети към родителите за основни фактори на подкрепа, които биха помогнали на детето по- лесно и успешно да се адаптира към училищната среда

1. Добрата самооценка . Основни правила за нейното изграждане:
• Поставяйте граници и правила, така детето се чувства сигурно и защитено. Не му обещавайте награди, ако то е добро и се държи прилично. Така винаги ще очаква награда.
• Забелязвайте успехите на детето си, поощрявайте го;
• Вярвайте в него и в неговите способности;

• Изграждайте позитивна нагласа на детето си към училището и авторитетите в него;

• Подкрепяйте го в общуването с групата на връстниците, учете го да приема другата гледна точка, да бъде толератно и да проявява разбиране към съучениците си / да бъде емпатийно /;

• Поощрявайте го да отстоява своето мнение, да има свое мнение и да не се ръководи от това на своите връстници / особено, ако става въпрос за нарушаване на училищни правила .

2. Режим и задължения на първокласника

1. Създайте режим. Научете детето си успоредно с Вас да спазва режим на сън, хранене и задължения.

2. Изградете навик за самостоятелна подготовка на домашните;

3. Оставете детето Ви само да си подготвя учебниците и пособията за училище, за да помни и пази своите вещи в раницата;

4. Включете и домашни задължения, за които детето да носи отговорност, самостоятелност.

Обръщайте внимание на своето дете, то има нужда от Вас. Бъдете позитивни Вие, за да дадете този пример на поддръжание.

5. Създайте увереност в него, чрез умения и навици, с които да има цел за лични постижения, а те да му носят удовлетвореност и гордост, че вече е самостоятелно.

 Съвети към родителите за по- успешна адаптация на първокласниците

Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва на тази възраст с постъпването в първи клас.

Трудности в адаптацията на първокласника

Голяма част от обществото счита, че единствената задача на първокласника е да се научи да чете и пише. Главната цел на обучението е интелектуалното развитие на детето. Но всъщност пред него има още много и по-трудни за преодоляване предизвикателства. Най-общо те са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – не само на интелектуално, но също на физическо и социално ниво. В училище децата за първи път доказват “насериозно” своята самостоятелност и отговорност пред възрастните. В училищната среда е първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение. Преведено на езика на чувствата, за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. За това успешният старт в началото на училищното обучение е особено важен. Но той е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основният компонент на този преход е адаптацията към училището. Това е т.н процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Шест-седем годишните деца по принцип имат потенциал да се справят с тази промяна, и все пак възникват проблеми.

Първата очевидна причина е, че първолакът трябва рязко да измени много от досегашните си стереотипи и едновременно да усвои нови, доста по-сложни форми на интелектуална активност и социално поведение, при това в напълно непозната обстановка. От друга страна, има значими индивидуални различия в способността на децата да се приспособяват към нови изисквания. Родителите на първокласниците също се различават в своето отношение към училищното обучение и имат различна степен на готовност да оказват помощ и подкрепа на детето в учебния процес. Огромно влияние има и личността на учителя, която е сбор от неговите качества както в професионален, така и в чисто човешки план.

Какво поражда проблемите в адаптацията?

 Има качествени разлики между нормите за поведение, правила, очаквания и изисквания на възрастните авторитети: у дома, в детската градина и в училище.

Още от първия учебен ден детето се сблъсква с много правила и ограничения, за съществуването на които до този момент може изобщо да не е подозирало. Част от тях дори са му непонятни, например – не може се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигнеш ръка, ако искаш да кажеш нещо; не бива да викаш, да прекъсваш другите и т.н. Повечето учители имат професионални умения да се справят бързо с възникващите в началото проблеми с дисциплината. Но ако класът като цяло е “труден” или учителят няма достатъчно опит, усвояването на тези елементарни правила понякога отнема доста време и коства много нерви на учители, деца и родители. В такъв случай остава по-малко време за пряка урочна работа, а по-голяма част от учебния час се изразходва за овладяване на реда в класа чрез поощрения или забележки и наказания. От една страна, това забавя процеса на непосредственото обучение и формирането на учебни навици и умения у децата. Същевременно се поражда емоционално напрежение, което оказва силно негативно влияние върху адаптацията на първокласниците към училищното ежедневие.

Училищната успеваемост е вторият съществен фактор в приспособяването на първолаците. Има най-различни обективни причини, поради, които детето отначало може да не покаже своите реални способности и постепенно да придобие статута на “неуспяващо”. Основните рискови фактори за това са здравословни проблеми на детето или на друг член от семейството, лоши битови условия, сериозни финансови затруднения на родителите, влошен семеен климат (конфликти между възрастните, продължително отсъствие на родител, развод и т.н.). Значително влияние върху успеваемостта оказва и самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. В основата си самооценката е субективно чувство за лична ценност (себеуважение, себеприемане), което се формира най-вече в резултат на родителското отношение. Но в училищна възраст децата започват да отчитат мнението и на другите значими хора от заобикалящата среда – а в първи клас това са учителят и съучениците. Така че самооценката на първолаците започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да спечелят симпатии и подкрепа, изобщо “да се докажат” в новата обстановка.

Друг важен фактор, е че първокласниците за пръв път попадат в конкурентна среда. Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за деца, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. Конкурентоспособността е качество, което до голяма степен се формира от семейната среда. Тя може да възникне спонтанно в семейства с повече от едно дете, тъй като в общуването между тях се пораждат условията за нейната поява. Но тя може също да се придобие, когато овладяването на знания и доброто образование са семейни ценности. Не е задължително възрастните да имат висок образователен ценз и престижна професия, за да култвират у детето стремеж към знания – достатъчно е още от ранна възраст да се подкрепят неговата любознателност и интелектуално развитие. Децата от такива семейства придобиват силна вътрешна мотивация за постижения в учебния процес, поради което по-бързо и безболезнено се приспособяват към училищния живот.

 Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първолака. Психологическите изследвания отчитат няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това:

1. Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище. Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания.

2. Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето. Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.

3. Проява на топлота и любов към детето. Не става въпрос за естествените емоционални изблици на чувства към него, а за методите на възпитание в семейството. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.

4. Системно общуване между родителите и детето. Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите му четат книги, постоянно разговарят с него и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.

Тръгването на училище е първото отделяне от семейството за част от първолаците. За пръв път в живота си те трябва да изградят доверителна връзка с непознати възрастни. При това, независимо какво е училището, изискванията и отношението към детето винаги се отличават домашните стандарти. Колкото по-големи са тези различия, толкова по-трудно е приспособяването. Проблеми в адаптацията може да възникнат както от рязката промяна в ежедневните стереотипи, така и поради новите отговорности, които поема детето. В училище то получава по-голяма независимост, но има и повече задължения – да бъде точно, старателно, дисциплинирано, да внимава в час, да умее да се самообслужва и т.н.

Когато всички тези изисквания се поставят едновременно и детето няма достатъчно вътрешни ресурси да се справи, приспособяването отнема повече време и понякога се придружава от временен спад в мотивацията за учене.

 Първолакът има нужда от помощ, когато обичайните в началото проблеми в адаптацията не отшумят.

Най-често те са свързани с нарушения на дисциплината, понякога и със затруднения в учебния процес. Учителите добре познават етапите на приспособяване към училище и обикновено първи обръщат внимание на родителите, ако детето не успее да се адаптира през първите няколко месеца. Явен сигнал за това са агресивните прояви към съученици, понякога и към учителя; отказ да се изпълняват учебните задължения, ходене из стаята по време на час, излизане без разрешение и т.н. Но има и дискретни белези за нарушена адаптация, които дълго може да останат незабелязани, защото не нарушават училищните норми. Понякога детето остава плахо и неуверено, няма самоинициатива в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.

Автор: М. Мирчева

източник: http://psiholog-bg.com/

 

Подаване на сигнал
Тук ще намерите формата за подаване на сигнали и предложения към районната администрация.
Горещ телефон
Това е новата услуга, която район "Лозенец" предлага на жителите на района. На нашият "горещ телефон" ще можете да подавате вашите сигнали, мнения и препоръки, всеки работен ден от 08:30 до 17:00 часа.