Инициатива „ Да подадем ръка на нашите деца ” на МКБППМН, район „Лозенец ” – СО

„Да подадем ръка на нашите деца“ е нов вид инициатива на район „Лозенец“ , чиято цел е да подпомогне и насочи родителите, преди появата или евентуално задълбочаване на проблемни ситуации или поведение. Тя е продължение на модула „“Училище за родители“ , който Местната комисия за БППМН реализира в детските градини на територията на район „Лозенец “ .

Настоящата инициатива има за цел да продължи започнатото в детските градини, като насочва вниманието си към грижата за децата, на които предстои първият голям преход в рамките на училищния им живот – преходът от начално към основно училище – както и към рисковете, които съпътстват процесите на съзряването на децата. Характерно за този възрастов период е приемането на родителите и учителите като авторитет от децата. Ето защо в рамките на нашата инициатива таргет групите на участниците в обученията са: именно родителите и учителите на децата в период на преход им от основно към средно училище. Работата с тези две групи цели: информацията придобита по време на обучението, да помогне на родителите и учителите в по-плавно преминаване на прехода, през който преминават децата.

В превантивна програма основната цел е да се отговори на очакванията от страна на родителите и учителите. Самата инициатива има практическа насоченост, а не теоретична обосновка. Причина за подобен вид превенция е дългогодишният опит и квалификация на специалистите – психолози, работещи към район „Лозенец“. Често пъти родителите имат проблеми свързани с възпитанието на своето дете по пътят на неговото развитие като личност.

Практически съвети към родителите:

Имате основание да сте горди – вашето до вчера малко дете вече изкачва ново стъпало в живота си!

Сигурно се вълнувате: Ще се справи ли? Няма ли да му е прекалено трудно? Трябва ли да се намесвам?

Имаме за вас две новини: добра и… по-добра!

Добрата е, че вашето дете навлиза в етап, когато става все по-самостоятелно, все по-малко има нужда да бъде водено за ръка и започва да търси собствени отговори на най-важните въпроси: Кой съм? Откъде идвам? Накъде отивам?

А по-добрата новина е, че вие продължавате да сте най-важните хора в живота му. Точно сега вашето дете ще се нуждае най-силно от безусловната ви обич и подкрепа, за да успее да се справи със задачите на развитието в тази възраст: да изгради добра самооценка, да намери мястото си в сложния свят на взаимоотношенията с връстниците, да се научи да се справя с изискванията на различни учители и трудната учебна програма.

Днес децата ни живеят в един отворен свят, който ги залива с непрестанен поток от информация. Ролята на нас, възрастните, вече не е да донесем знанието до децата, а да им помогнем да се ориентират в пороя от нови впечатления и да подредят наученото от различни източници в една цялостна и свързана представа за света. Наша отговорност е да ги научим да се отнасят критично към информацията, да проверяват източниците, от които я получават, и да изграждат собствено мнение. Това може да стане само ако възрастните – майки и бащи, учители и треньори – намерим общ език, съгласим се за общите си цели и работим заедно в интерес на детето.

Предстои ви една година, в която вашите деца ще преживеят бурни промени, ще откриват себе си по нов начин и ще търсят мястото си сред другите. В тази възраст по-често ще чувате „не“ от устата на вашето до вчера послушно дете. Ще търсите трудния баланс между подкрепата за уменията му да отстоява себе си и уменията да спазва общи правила. Ще откривате радостта да общувате с един порастващ човек, който предизвиква представите ви за света.

Понякога ще ви се налага да влизате в битки, понякога ще видите, че битките не си струват. Надяваме се с тази книжка, събрала нашия опит като родители на петокласници, да ви бъдем полезни, макар че в нея ще откриете повече въпроси, отколкото отговори.

Откриването на отговорите е вълнуващият път, който ви предстои да изминете заедно – вие, детето и неговите учители.

Пети клас е сериозна промяна в живота на децата ни и независимо от това дали ни харесва или не, тя е ново и различно преживяване както за детето, така и за цялото семейство. Периодът на преминаване от начално към средно ниво на образование съвпада с началото на „обективна криза на развитието на децата на 10-11 год.“.

Според оценката на педагозите в пети клас значително се увеличава броят на децата, които изпитват затруднения при обучението и адаптацията към новите условия на организация на учебния процес. На този фон едва ли е изненадващо, че собственото ни дете у дома е по-нервно, по-неспокойно и тревожно, отколкото е било, че понякога не може да реши задачи, които допреди няколко месеца е решавало без затруднение, че постоянно си забравя я тетрадка, я учебник, я химикалки или маратонки… Спокойно, не са го подменили с негов двойник, то просто преживява период на адаптация и му е необходимо време, за да премине през него. Между другото на вас също. Защото промените се случват не само на детето ни, но и на нас, родителите.

През този етап вашето дете пораства и променя основните си интереси. Определящи за тази възраст са важността на социалния живот, изграждането на първите истински и сериозни приятелства, включително и първите влюбвания.

Порастването на децата и преминаването им от начален етап в пети клас създава пространство за нови борби за лидерства в класа. Отношенията между децата стават нестабилни и хаотични.

Този процес може да се случи по два начина – успешен или неуспешен:

• неуспешен би бил, ако той настъпва неконтролируемо и хаотично, когато децата са оставени сами да се борят за лидерство без ясни критерии – дали лидерът ще е детето, което иска да знае, или това с последен модел скъп телефон, или детето, което се държи арогантно с другите учители;

• успешен е процесът, в който класният ръководител успява да прекара пълноценно и малкото време, което има, с класа си, за да могат децата да се опознаят или да се преоткрият в новите си роли на пораснали ученици. Има достатъчно възможности класът да прекара организирано времето си извън задължителните учебни часове: часове на класа, екскурзии, разходки в парка.

Ето защо е добре да сме наясно, че децата ни преживяват сериозна промяна. Най-добре е да сме заредени с любов и търпение!

Как да помогнем на детето си, да премине по-леко през този период:

В началото ще ви се наложи да контролирате по-отблизо изпълнението на училищните задължения от детето. Това означава да го правите системно, т.е. всеки ден, което си е натоварващо, но пък добрата новина е, че необходимостта от този постоянен контрол постепенно ще отпадне. Напомняйте не само за домашните, но и за тетрадките, учебниците, допълнителните пособия, екипа по физическо и бележника. Скоро детето само ще свикне да носи отговорност за всичко това.

Говорете с детето за живота му в училище. То невинаги ще е в състояние да формулира проблемите, с които се е сблъскало, но колкото повече ви разказва, толкова по-ясна картинка ще имате за случващото и ще можете да се ориентирате кога и в какво можете да му помогнете.

Укрепвайте самочувствието и самооценката на детето у дома. Не го обвинявайте и не му лепете етикети колко е разсеяно, неорганизирано, държи се като бебе и т.н. На него наистина не му е лесно. За миг си припомнете как сте се чувствали, когато сте започвали нова работа, спомнете си за притесненията, неувереността, гафовете и колко време ви е било необходимо, за да свикнете. Е, вашето дете преживява нещо подобно. Помогнете му да разбере, че му трябва време да се ориентира в новата обстановка и че винаги ще сте до него, когато има нужда от помощ.

Практически съвети към учителите:

Помолете преподавателите още на първата родителска среща да формулират ясни критерии за оценка на знанията на децата, както и какви са очакванията им от тях. Запишете си ги, а не разчитайте на паметта си и след това ги разкажете простичко на детето.

Обяснете на детето положителната страна на това да има много преподаватели. Намирайте поводи, за да говорите за ползите от общуването с различни учители, от включването в различни методи на преподаване, от усвояването на различни „езици“ на представяне на учебния материал.

Опитайте се заедно с детето да подредите изискванията на новите преподаватели, за да му свалите напрежението и притеснението.

Не се отнасяйте към оценките лично. Достатъчно е, че детето се отнася към тях така. Вместо да го корите и навиквате, опитайте се да разберете каква е причината за ниската оценка. Наистина ли не разбира този материал, било е притеснено по време на теста (от какво и защо) или мислите му са се реели в новата игра на телефона на Пепи. Едва след като сте наясно с причината, заедно с детето намерете решение.

Оценките също така не измерват и вашето справяне като родители. Това, че успехът на детето може да падне в пети клас, в никакъв случай не означава, че вие сте се провалили като родители или учителката по география има лошо отношение към вашето дете.

Говорете с него, но без упреци и обвинения. Обяснете му, че оценките показват дали съответният учебен материал е усвоен или не, а не изразяват нито личното отношение на учителите към него, нито дали самото то е ценно или не.

 Пубертетът:

Време е към всичко, казано дотук, да прибавим още едно измерение – това на вътрешните промени, които се случват с детето. Според специалистите навлизането в пубертета започва около 10-ата год. На детето. За нормална граница се приема навлизането в пубертета при момичетата да е между 9-ата и 15-ата год., а за момчетата – между 11-ата и 16-ата год.

Първата фаза на пубертета е известна като транзитна или преходна. Това е фазата, в която се намират обикновено голяма част от момичетата и поне половината от момчетата при преминаването им в пети клас. През транзитната фаза при децата настъпват физиологични промени, които подготвят тялото им да изпълнява след време репродуктивните си функции. Външно това се изразява с: поява на вторични полови белези, бурен растеж, нехармонично развитие на различните части на тялото, мутиране на гласа… Понякога те настъпват доста внезапно и със скорост, която трудно успяваме да осмислим.

Промените в тялото са знаци и за промени в личността на детето. Тази тема е твърде обемна, затова ще се спрем на няколко детайла, свързани с училището.

Водещата дейност е общуването с връстници: така младият човек открива себе си чрез принадлежността към определена група. Тази задача не е никак лесна (спомнете си във вашето детство и не махвайте лесно с ръка: “А, други бяхме, друго беше”). Справянето с това предизвикателство отнема голяма част от времето и мисълта на нашия юноша както в училище, така и вкъщи. Това е и обяснението защо изведнъж започва да ни се струва, че любвеобилното и любознателно доскоро дете е загубило всякаква мотивация да учи и да се развива и често немотивирано сменя желанията, хобитата си, спортовете.

Вярно е, ако до миналата година размяната на бележки, посбутванията, хихиканията, коментарите в час са били по-скоро спорадични, сега нарастват драстично. В тези жестове няма и най-малко желание да се провали часът или пък да се вгорчи животът на възрастните. Просто 40 минути час изглеждат загубено време пред възможността да се продължи разговорът за новата компютърна игра или за това как Пламен бил погледнал Мими. В тази възраст по-важното е приятелите да не те смятат за смотанячка/смотаняк, а не дали разбираш задачите по математика. Децата ни започват да се оглеждат в очите на другите и чрез тях да се опитват да очертаят размазаните щрихи на собствения си образ. Ако се питате кои са другите, отговорът е – в повечето случаи това са приятелите, макар че ние, родителите, също продължаваме да сме важни и думите ни все още се чуват. Нищо, че детето може да скочи насреща ни, да ни обясни, че нищо не разбираме и след това да отиде да провери какво мислят и приятелите му. Всъщност тази проверка не е нищо друго освен един от първите признаци на отхвърлянето на родителския авторитет. И в това няма нищо страшно. Напротив, по-страшно би било, ако подобен процес не протича. За да порасне, детето трябва да се отдели от родителите си и това отделяне започва със съмнения и противопоставяния. Приемете ги спокойно. Детето ви няма никакво желание да ви изхвърли от живота си или да не ви допуска в него. Най-важното нещо, към което трябва да се стремим през този период, е да запазим доверието си един към друг. Изглежда трудно, но не е чак толкова, а ако успеете да поддържате баланса на взаимното зачитане и уважение, по-лесно ще ви е и да подкрепите поразклатените устои на мотивацията за учене.

 

Подаване на сигнал
Тук ще намерите формата за подаване на сигнали и предложения към районната администрация.
Горещ телефон
Това е новата услуга, която район "Лозенец" предлага на жителите на района. На нашият "горещ телефон" ще можете да подавате вашите сигнали, мнения и препоръки, всеки работен ден от 08:30 до 17:00 часа. На същия номер можете да направите справка , по входящ номер, за текущия статус на вашата преписка...